Скъсанячето стигна до Европа
Дълго отлагах тази тематика. Заради реакциите, които предусещах - че в миналото може и да съм бил бунтовник, само че към този момент съм скучен реакционер, че текстът ми не е нищо повече от тъжба по младост, че вместо да разбирам поколението на новото хилядолетие, се пробвам да го наставлявам. Преди дни обаче желанието ми получи мощна поддръжка. И не от някоя пенсионерска или педагогическа организация, а от самата Европа, и то от младежкия й сегмент. Председателят на Европейския юношески конгрес Луис Алварадо остро разкритикува осъществената в границите на българското европредседателство младежка конференция. Вместо да плануват опция повече млади да вземат участие в извършените полемики, уредниците им обезпечили безвъзмезден алкохол и полуголи танцьорки. И освен на афтър празненството, само че и в паузите на самото събитие. Това било образец по какъв начин не би трябвало да се вършат нещата.
Думите му ме върнаха в средата на 90-те години. Тогава към момента измежду депутатите нямаше милионери, които да нервират гласоподавателите със фотоси от екзотични плажове, нито пък притежатели на хотели и вили по наши и непознати брегове, та през август почивахме заедно в онази прокълната станция при започване на Слънчев бряг. Фигури от туристическия отрасъл ни поканиха в заведение да ни покажат какви висоти са постигнали в предлагания на клиентите артикул. На трапезата имаше от пиле мляко, само че всичко беше някак в орбитата на набиращата тогава скорост нецензурност. Апогеят съгласно домакините пристигна, когато сновящите в залата съвсем голи девойки се качиха по масите. Вече не помня дали пееха, или единствено се чекнеха, само че не съм не запомнил упрека на прославен сътрудник: за какво се мръщиш, нали ти си по културата? (Тогава оглавявах отрасловата комисия в Народното събрание.) Но каква просвета е да ти пада пърхот в чашата, отговорих малко преждевременно, преди в грохота на децибелите да схвана, че думите му са иронични. Нямаше нито смешка, нито подигравка обаче в дейностите на ресторантьорите. Те откровено имаха вяра, че в този вид услуга е бъдещето.
И излязоха прави. Не тъй като са толкоз прозорливи, а защото постановиха този модел. С помощта и на политици, с бухалки и возене в багажник, само че най-много с разпалване на низките пристрастености. Това им се удава, пък и по-лесно е да опростачваш клиентелата, в сравнение с да възпитаваш усета й. Не единствено нашата, само че и гостуващата. Неслучайно тук идват от кое място ли не необикновен жанр туристи - тези, които са изкушени от евтиното пиянство и лесните дами. Съни бийч - сантименталното друго име на курорта, отстъпи място на обещаващото оргии название Слънчака.
Подобни трансформации поразиха освен и други зони по нашето Черноморие. Опростачването към този момент е навсякъде. Има, несъмнено, и острови, подхранващи вярата, че не всичко е изгубено, само че те не са забелязвани от медиите, тъй като проявлението им не води до повишаване на рейтинга. Масово се сервира един и същи модел - оня от средата на 90-те години, единствено че доста по-груб, високомерен, перверзен даже. Мутренското държание не просто се предизвиква, то се показва надали не като единствения метод да извървиш пътя от " скъсаняче " до човек, облечен във " Версаче ", който пуши наргиле и марихуана, към който се увиват плеймейтки, който бяга от пандиза, радва се на звука на парите, на скъпата кола и яхтите. В множеството музикални клипове пък дамата е разголена, елементарно налична, употребяваща алкохол и цигари в промишлени количества, сведена е до полов предмет, до най-обикновен обект на пристрастеност и предпочитание. Фигурата й се кълчи и самопредлага по категоричен метод. Интериорите и екстериорите са скъпи, облеклото е нищожно, гримът - тежък, силиконът - несметен, телата са показани с акцент върху най-съблазнителните елементи.
Това е светът на триумфа и пътят към него. Или го приемаш и поемаш по него, или ставаш новобранец. Като оня младеж в клипа на Криско и още двама, чиито имена няма за по кое време да запомняме, който е стъпил върху скамейка и към врата му има въже за бесене. Позата е на млад самоубиец, а посланието е колкото тягостно, толкоз и ясно - в случай че не се държиш като мутра, в случай че изглеждаш като нерешителен възпитаник без анаболи в мускулите, без татуировки по бицепсите и без искра от " бело " в очите, наложително би трябвало да те спохождат суицидни мисли.
Младежите като изправения пред бесилото от упоменатия клип може да не са малко, само че въпреки всичко са изключения. Победоносно шества оня модел на държание, чиито освен физически груби герои разпускат в океан от корав алкохол и полуголи девойки. Дотолкова, че " скъсанячето " стигна освен до " Версаче " -то, само че и до Европейския юношески конгрес. Думите на Луис Алварадо, че случилото се в София разрушило работата на генерации младежи, може и да са пресилени. Което не значи, че би трябвало да си затворим очите за казуса. И освен поради имиджа ни в Европа. А и поради нуждата да откъснем личната си юноша от интензивно налаганите мутренски полезности.
Думите му ме върнаха в средата на 90-те години. Тогава към момента измежду депутатите нямаше милионери, които да нервират гласоподавателите със фотоси от екзотични плажове, нито пък притежатели на хотели и вили по наши и непознати брегове, та през август почивахме заедно в онази прокълната станция при започване на Слънчев бряг. Фигури от туристическия отрасъл ни поканиха в заведение да ни покажат какви висоти са постигнали в предлагания на клиентите артикул. На трапезата имаше от пиле мляко, само че всичко беше някак в орбитата на набиращата тогава скорост нецензурност. Апогеят съгласно домакините пристигна, когато сновящите в залата съвсем голи девойки се качиха по масите. Вече не помня дали пееха, или единствено се чекнеха, само че не съм не запомнил упрека на прославен сътрудник: за какво се мръщиш, нали ти си по културата? (Тогава оглавявах отрасловата комисия в Народното събрание.) Но каква просвета е да ти пада пърхот в чашата, отговорих малко преждевременно, преди в грохота на децибелите да схвана, че думите му са иронични. Нямаше нито смешка, нито подигравка обаче в дейностите на ресторантьорите. Те откровено имаха вяра, че в този вид услуга е бъдещето.
И излязоха прави. Не тъй като са толкоз прозорливи, а защото постановиха този модел. С помощта и на политици, с бухалки и возене в багажник, само че най-много с разпалване на низките пристрастености. Това им се удава, пък и по-лесно е да опростачваш клиентелата, в сравнение с да възпитаваш усета й. Не единствено нашата, само че и гостуващата. Неслучайно тук идват от кое място ли не необикновен жанр туристи - тези, които са изкушени от евтиното пиянство и лесните дами. Съни бийч - сантименталното друго име на курорта, отстъпи място на обещаващото оргии название Слънчака.
Подобни трансформации поразиха освен и други зони по нашето Черноморие. Опростачването към този момент е навсякъде. Има, несъмнено, и острови, подхранващи вярата, че не всичко е изгубено, само че те не са забелязвани от медиите, тъй като проявлението им не води до повишаване на рейтинга. Масово се сервира един и същи модел - оня от средата на 90-те години, единствено че доста по-груб, високомерен, перверзен даже. Мутренското държание не просто се предизвиква, то се показва надали не като единствения метод да извървиш пътя от " скъсаняче " до човек, облечен във " Версаче ", който пуши наргиле и марихуана, към който се увиват плеймейтки, който бяга от пандиза, радва се на звука на парите, на скъпата кола и яхтите. В множеството музикални клипове пък дамата е разголена, елементарно налична, употребяваща алкохол и цигари в промишлени количества, сведена е до полов предмет, до най-обикновен обект на пристрастеност и предпочитание. Фигурата й се кълчи и самопредлага по категоричен метод. Интериорите и екстериорите са скъпи, облеклото е нищожно, гримът - тежък, силиконът - несметен, телата са показани с акцент върху най-съблазнителните елементи.
Това е светът на триумфа и пътят към него. Или го приемаш и поемаш по него, или ставаш новобранец. Като оня младеж в клипа на Криско и още двама, чиито имена няма за по кое време да запомняме, който е стъпил върху скамейка и към врата му има въже за бесене. Позата е на млад самоубиец, а посланието е колкото тягостно, толкоз и ясно - в случай че не се държиш като мутра, в случай че изглеждаш като нерешителен възпитаник без анаболи в мускулите, без татуировки по бицепсите и без искра от " бело " в очите, наложително би трябвало да те спохождат суицидни мисли.
Младежите като изправения пред бесилото от упоменатия клип може да не са малко, само че въпреки всичко са изключения. Победоносно шества оня модел на държание, чиито освен физически груби герои разпускат в океан от корав алкохол и полуголи девойки. Дотолкова, че " скъсанячето " стигна освен до " Версаче " -то, само че и до Европейския юношески конгрес. Думите на Луис Алварадо, че случилото се в София разрушило работата на генерации младежи, може и да са пресилени. Което не значи, че би трябвало да си затворим очите за казуса. И освен поради имиджа ни в Европа. А и поради нуждата да откъснем личната си юноша от интензивно налаганите мутренски полезности.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ